Сепсисът е животозастрашаваща системна реакция на организма към вече протичаща инфекция. Много хора смятат, че това състояние е вид инфекция, а всъщност представлява прекомерен и вреден отговор на имунната система, който атакува тъканите и органите и (в някои много тежки случаи) може да доведе до фатален край.

Именно по тази причина, когато човек има сепсис, трябва незабавно да получи медицинска помощ – в противен случай може да се стигне до трайно увреждане на организма, както и до неговата смърт.

С помощта на различни медикаменти и терапии сепсисът може да бъде излекуван. Той също така може да се предотврати с няколко прости стъпки, които трябва да се следват при наличие на инфекциозни процеси в организма.

В тази статия ще намерите много полезна информация за това състояние – как се появява, по какъв начин протича, как може да се лекува и т.н.

Какво всъщност е сепсис?

Най-просто казано, сепсисът представлява остра и опасна реакция на организма към вече протичаща инфекция. С други думи – при това състояние тялото се опитва да се защити от бактериите, причиняващи инфекцията, но вместо да унищожи само тях, имунната система започва да „атакува“ и собствените си тъкани и органи.

Обикновено сепсисът води до нарушения в кръвообращението, може да доведе до увреждане на кръвоносните съдове, да понижи притока на кислород до тъканите и органите, както и да предизвика органна недостатъчност и смърт.

Как обаче започва всичко? При заразяване с бактерии, вируси или гъбички, тялото се задейства и започва да отделя имунни клетки и възпалени медиатори, които имат за цел да се преборят с инфекцията. Разбира се, тук можем да говорим за различни типове инфекции – свързани с открита рана, възпаления в стомашно-чревния тракт, бактериална пневмония, инфекции на пикочните пътища и т.н.

В някои случаи обаче работата на имунната система излиза извън контрол тези имунни клетки и медиатори започват да циркулират в цялото тяло (а не само в инфектираната зона) и започват да атакуват организма. Казано по друг начин – тялото започва да се самоатакува.

Това пък води до разширяване на кръвоносните съдове и съответно понижаване на кръвното налягане. Съдовете също така стават по-пропускливи и в тъканите изтичат различни течности. Друг проблем, който често настъпва, е че започват да се образуват съсиреци (тромби), които запушват капиляри и възпрепятстват нормалната циркулация на кръвта.

Това пък води до нарушения, свързани с невъзможност за транспортиране на достатъчно кислород и хранителни вещества до тъканите и органите – по този начин се компрометира сериозно дейността на целия организъм.

Впоследствие настъпва и органната недостатъчност, която обикновено засяга бъбреците, белите дробове, черния дроб, мозъка, сърцето. Това води до намалена или никаква урина, затруднено дишане, повишени ензими, влошена умствена яснота – в някои случаи изпадане в делириум, отслабена сърдечна функция.

Септичен шок

В някои случаи сепсисът се превръща в септичен шок – това е най-тежката форма на сепсис при която стойностите на кръвното налягане са опасно ниски и води до влошено кръвоснабдяване на органите. Септичният шок не се повлиява от венозно вливане на течности. Всички тези фактори водят до висок риск от смърт.

Въпреки приложеното лечение, възстановяването може да продължи с месеци и може да има дълготрайни увреждания на тъканите и органите.

Симптоми на сепсиса

Това състояние на организма не протича безсимптомно – има специфични признаци, които индикират, че тялото се самоатакува. Това включва:

  • Висока температура или пък хипотермия (температура, по-ниска от 36°C);
  • Ускорен пулс;
  • Ускорено, насечено дишане;
  • Обърканост, сънливост;
  • Студена и лепкава кожа;
  • Ниско кръвно налягане;
  • Ограничено уриниране.

Диагностика на сепсиса

Диагностицирането на сепсиса става чрез кръвни изследвания, които да покажат нивата на левкоцитите, C-реактивен протеин (CRP), прокалцитонин, кръвна култура. Може да се назначи и изследване на нивата на лактат (произвежда се при недостиг на кислород).

Разбира се, симптомите на сепсиса могат да подскажат за наличието на това специфично състояние, но е необходимо да се направят тези тестове, за да бъде потвърдена диагнозата.

Лечение на сепсиса

Както вече многократно споменахме, сепсисът трябва да се лекува незабавно, тъй като в противен случай може да настъпи фатален край. Дори и не всички тестове да са готови, задължително трябва да се започне терапия с широкоспектърни антибиотици, които да ограничи разпространението на инфекцията и да се успокои агресивната имунна система.

След като се изясни какъв е причинителят на инфекцията, лечението се прецизира. Лечението на сепсис включва и венозното вливане на течности, което има за цел да подобри кръвообращението и да подобри състоянието на тъканите и органите. Употребата на вазопресори също е задължителна – тези медикаменти имат за цел да повишат кръвното налягане, което също е важно за възстановяването на организма.

Когато се установи източника на инфекция, може да се приложи и хирургично почистване или дренаж – това става при наличието на абсцес, инфектирана катетърна линия, инфектиран перитонеум. Това дава възможност за контрол на източника на инфекцията в случаите, когато медикаментите не могат да помогнат адекватно.

Възможно е да се наложи също O2 терапия или механична вентилация – с нейна помощ се подпомага функцията на белите дробове и да стимулира снабдяването на органите с кислород. Ако сепсисът е засегнал бъбреците, се прилага диализа.

Рехабилитация на пациента

След овладяване на сепсиса може да се наложи пациентът да премине през възстановителен период – рехабилитация. При нея е необходима качествена почивка, при която да се възвърнат физическите сили, да се подобри работата на тъканите и органите, да се подпомогнат когнитивните функции.

Обикновено рехабилитацията включва физиотерапия, която да подобри подвижността и да укрепи опорно-двигателната система – особено ако човекът е прекарал повече време на легло. Ако сепсисът е засегнал белите дробове, то несъмнено трябва да се прави т.нар. дихателна гимнастика, както и постепенно повишаване на физическото натоварване, което пък да подобри дишането при по-усилена работа.

Както споменахме, липсата на кислород, лошото кръвообращение, влошаването на функциите на тъканите и органите, повлиява върху работата на паметта, концентрацията и умствената яснота. По тази причина може да се наложи когнитивна терапия или пък работа със специалист като психолог и психотерапевт.

С помощта на рехабилитацията тялото и ума ще могат да се възстановят много по-добре и много по-бързо. Тя е също толкова важна, колкото и фактическото лечение.

Рискови групи

Естествено, сепсисът може да засегне всеки, но има някои по-уязвими групи хора. Това са новородените и малките деца, тъй като те имат недоразвита имунна система, възрастни над 65-годишна възраст, тъй като тяхната имунна система пък е значително по-слаба, както и хора, страдащи от здравословни проблеми като рак, ХИВ, автоимунни заболявания, както и хора, които са преминали през трансплантация.

Бременните и кърмещите жени също могат да бъдат предразположени към развитието на сепсис.

Превенция на сепсиса

Разбира се, има начини, които могат да помогнат да се понижи риска от развитието на сепсис. Това състояние често се появява вследствие на отложено лечение на инфекция – по тази причина е добре да се предприема навременно лечение, без да се чака.

Също така, когато има отворени рани, операция и т.н., пациентът трябва да спазва добра хигиена, за да не се замърсят кръвта и тъканите. Нужно е да се спазва добра хигиена и при престой в болнично заведение.

При необходимост може да се приложи ваксина срещу инфекции, които могат да доведат до появата на сепсис. Обикновено това са грип A и B, менингококи, хепатит B, COVID-19, ротавирус, пневмококи.

Важно е да подчертаем, че е важно също да не се прилага самолечение с антибиотици, тъй като това може да доведе до антибиотична резистентност, а това пък впоследствие да затрудни лечение на инфекции и да доведе до появата на състояния като сепсис и септичен шок.