Панкреасът е един от важните органи в тялото, защото има изключителна роля за нормалното протичане на различни биохимични процеси. Той е разположен измежду други органи и затова в миналото е било изключително трудно да се изследва, както и да се диагностицират различни заболявания или неразположения.

Какво всъщност представлява този орган? Какви са неговите функции? Има ли заболявания и възпаления, които могат да се появят? В тази статия ще обърнем внимание на тези и други въпроси, за да разкрием същността на панкреаса.

Какво всъщност е панкреаса?

Панкреасът е продълговат орган, който е разположен в горната част на коремната кухина и по-точно – зад стомаха. Той е свързан както с храносмилателната система, така и с ендокринната. Познат е още като „задстомашна жлеза“ и при възрастен човек може да достигне до дължина от 15-20 см и с ширина от около 5 см.

Органът се разделя на 5 части, като всяка една от тях има своята специална роля за нормалната работа на организма:

  • Глава – по този начин се нарича най-широката част от панкреаса. Намира се вдясно, в извивката на дуоденума – началната част на тънките черва. В именно тази част се вливат панкреатичният канал и общият жлъчен канал.
  • Шия – така е обозначена зоната, която се намира между главата и тялото. Шията на панкреаса се намира зад стомаха.
  • Тяло – това е централната част на панкреаса, която също се намира зад стомаха и преминава хоризонтално наляво.
  • Опашка – това е най-тясната част на панкреаса. Тя е насочена наляво и нагоре, като достига до далака. Именно в тази част на органа се намират ендокринните клетки.
  • Израстък/кукичка – това е петата и по-особена част на панкреаса, която в медицината се смята за част от главата. Тя обгръща горната мезентериална артерия и вена отзад.

Функции на панкреаса

Както споменахме по-горе, панкреасът има няколко важни функции за нормалната работа на целия организъм.

Екзокринна (храносмилателна) функция

Панкреасът произвежда храносмилателни ензими, които подпомагат разграждането на хранителните вещества. Тези ензими – амилаза, липаза, трипсин и химотрипсин (познати още като протеази) – се отделят в тънките черва. Те имат ролята да разградят съответно въглехидрати, мазнини и белтъци.

Производството на ензимите има изключително важно значение за храносмилането, но също и за усвояването на хранителните вещества. Амилазите спомагат разграждането на въглехидратите, от което се подпомага усвояването на глюкозата. Без помощта на тези ензими може да се повишат нивата на кръвната захар, което пък може да бъде особено опасно за хората с диабет и преддиабетни състояния.

Липазите пък, както вече стана ясно, разграждат мазнините и по-точно мастните киселини и глицерола. Тези ензими от панкреаса работят заедно с жлъчните соли, които черният дроб произвежда. Липсата на липазите може да доведе до т.нар. стеаторея – мазни изпражнения.

Трипсините и химотрипсините (протеази) пък разграждат белтъците (протеините) до аминокиселини, които пък са важни за нормалното здраве и функция на организма. За разлика от другите ензими, произвеждани от панкреаса, протеазите се активизират когато попаднат в червата.

Как обаче се задейства целия този механизъм? Когато храната навлиза в стомаха се активизира т.нар. блуждаещ нерв, който пък сигнализира на панкреаса да започне производството на ензими. След като храна се смели в стомаха и бъде полу разградена се придвижва към началото на тънките черва. Именно тогава се влива панкреатичния сок в дванадесетопръстника, където се смесва с храната и спомага разграждането на хранителните вещества.

Ендокринна функция

Панкреасът има важно значение за ендокринната система – той има ендокринна функция. С други думи това означава, че панкреасът освобождава хормони директно в кръвта, като тяхната специфична роля е свързана с обмена на захари.

В този орган има групи клетки, които се наричат още острови на Лангерханс и се намират в т.нар. опашка на панкреаса. Именно те са отговорни за производството на хормони като инсулин, глюкагон, соматостатин, парнкреатичен полипептид.

Всички те са пряко свързани с регулацията на кръвната захар и поддържането ѝ в нормални граници. Това пък е особено важно за нормалната работа на черния дроб, бъбреците, мозъка. Инсулинът понижава кръвната захар след хранене (обикновено храненето повишава нивата ѝ), подкрепяйки усвояването ѝ от клетките и съхраняването ѝ под формата на гликоген. Тук пък глюкагонът насърчава разграждането на този гликоген в черния дроб, което пък води до повишаване на кръвната захар.

От друга страна хормонът соматостатин регулира отделянето на инсулин и глюкагон в организма, тъй като прекомерното производство на тези хормони може да доведе до дисхармония в баланса на кръвната захар.

Панкреатичния полипептид пък има важна роля за регулация на екзокринната функция на панкреаса, което пък е свързано с храносмилането.

Възможни заболявания на панкреаса

Подобно на всички останали органи, панкреасът също може да бъде засегнат от различни заболявания и възпаление, които пък влияят пряко и на храносмилателната, и на ендокринната система.

Панкреатит

Панкреатитът е възпаление, което може да бъде остро или хронично (т.е. да се възобновява от време на време). Най-често то се появява поради наличие на камъни в жлъчката, при прекомерна употреба на алкохол, инфекции с вируси и бактерии, травми, метаболитни нарушения.

Възпалението се проявява със силна коремна болка, която сякаш засяга и гърба. Могат да се проявят още гадене, повръщане, коремът може да бъде подут, а в някои изключително тежки случаи може да предизвика шок и органна недостатъчност.

Каква обаче е разликата между остър и хроничен панкреатит? При острия панкреатит може да става дума за временно нарушаване на функциите. При хроничния панкреатит обаче става дума до постепенно увреждане на органа, което пък води до екзокринна недостатъчност или диабет.

Диабет

Диабетът е хронично заболяване, което е свързано с невъзможността да се усвоява правилно инсулина. Влошената функция на панкреаса може да доведе до дисхармония в нивата на кръвната захар. По тази причина, когато са налице симптоми като често уриниране, жажда, умора, загуба на тегло, специалистите обикновено препоръчват направата на изследвания, свързани с панкреаса.

Рак на панкреаса

Ракът на панкреаса е сред най-често срещаните онкологични заболявания както при мъжете, така и при жените. Ракът може да се развие както в екзокринната част, така и в ендокринната. В 90% от случаите става дума за т.нар. аденокарцином, който произлиза от екзокринните клетки. Невроендокринен тумор пък е друг вид рак на панкреаса, който произхожда от ендокринните клетки. Статистиките показват, че най-рядко ракът се проявява под формата на цистаденокарцином.

За съжаление в ранните стадии на това онкологично заболяване няма отличителни симптоми, които да индикират, че има нещо нередно в организма. Това е основната причина диагностицирането да става прекалено късно.

Ракът на панкреаса се проявява с болка в горната част на корема или гърба, жълтеница, загуба на апетит, отслабване, тъмна урина, светли изпражнения, гадене, омар, сърбеж. Появата на заболяването обикновено се дължи на нездравословен начин на живот – основният причинител на рак на панкреаса е тютюнопушенето. Затлъстяването и неправилното хранене също могат да предизвикат появата на рак на панкреаса. Генетичната предразположеност, наличието на хроничен панкреатит и захарния диабет също могат да бъдат рисков фактор.

Диагностика на заболяванията

Разбира се, установяването на заболяванията и възпаленията на панкреаса изисква направата на определени изследвания – това е единственият надежден начин да стане ясно дали има проблем с този орган, или не.

Това включва изследване на кръв и проучване на нивата на хормоните, какви са нивата на кръвна захар в организма, има ли дефицит на определени ензими и т.н. Впоследствие могат да се направят някои скенери и едва тогава – да се назначи лечение в зависимост от заболяването.

Консумацията на полезни храни като плодове, зеленчуци, ядки, избягване на употреба на алкохол и тютюнопушене, редовно спортуване, контрол над кръвната захар при необходимост.