Всеки е чувал за апендицит – специфично възпаление на апендикса, което е съпроводено с много болка и опасност за живота. Това е състояние, при което не бива да се чака, а да се потърси спешна медицинска помощ.

Какво обаче предизвиква възпалението? Защо често води до отстраняване на апендикса? Какви са симптомите? Отговорите на тези и още много въпроси ще откриете в тази статия.

Какво е апендикс?

Малко хора всъщност знаят, че апендиксът е малък орган с формата на червей, който е разположен в началото на дебелото черво и по-точно – където се намира връзката с тънкото черво.

Самият апендикс има множество ползи за доброто здраве на организма – в него се събират полезни бактерии, подпомага имунната система, тъй като съдържа лимфоидна тъкан, която пък подпомага борбата с инфекциите.

Какво всъщност е апендицит?

Както стана ясно, апендицит се нарича състоянието, при което апендиксът е възпален. Обикновено това се получава при запушване на вътрешния лумен на органа. Съответно това води до размножаване на чревни бактерии, натрупване на гной и повишаване на вътрешното налягане, което пък води до притискане на кръвоносните съдове.

Ако не се предприемат навременни мерки и не се потърси спешна помощ навреме, възпалението може да предизвика разкъсване на стената на апендикса, което пък може да доведе до:

  • Перитонит – възпаление на коремната кухина;
  • Интраабдоминален абсцес – локализирана гнойна кухина;
  • Сепсис – инфекция на кръвта.

Всички тези състояния са изключително опасни за живота – по тази причина, когато е налице апендицит, апендиксът често се отстранява чрез операция.

Причини за появата на апендицит

Както вече споменахме, апендицитът представлява запушване на вътрешния канал (лумен) на апендикса, откъдето всъщност започва постепенното развитие на възпалителния процес. Различни обаче могат да бъдат причините за запушване на апендикса.

Фекалити

Фекалитите представляват втвърдени изпражнения, които са твърди и се образуват от дехидратирани фекалии. Обикновено се получават при хора, които не приемат достатъчно храни, богати на фибри, както и при всеки, страдащ от запек.

Фекалитите могат да попаднат в отвора на апендикса и по този начин да го блокират механично. Тези изпражнения създават т.нар. „затворена среда“, в която бактериите се размножават, а впоследствие се появява и възпалението.

Лимфоидна хиперплазия

Лимфоидната хиперплазия е състояние, при което лимфната тъкан е уголемена – обикновено това се получава при вирусни инфекции. Съответно – лимфната тъкан в апендикса може да набъбне (особено при грип, аденовирус, мононуклеоза), а това да доведе до стесняване или затваряне на лумена.

Чужди тела

Друга причина за възпалението на апендикса е наличието на чужди тела. Това е относително рядка причина за появата на апендицит – обикновено такива случаи са характерни при малки деца или хора с психични разстройства, тъй като тези групи хора могат да поглъщат малки предмети (понеже не осъзнават опасността от това).

Ако такъв обект попадне в апендикса и не излезе, това отново може да предизвика запушване и съответно да се появи възпаление.

Паразити

Паразитите също са рядко срещана причина за появата на апендицит. Обикновено това се наблюдава при малки деца и в страни, където има лош санитарен контрол и лоша хигиена. Паразити като острица, аскарида, амеба могат да попаднат в апендикса, а това да доведе до нарушения в нормалната работа на апендикса.

Тумори

Апендицитът също така може да се предизвика от доброкачествени или злокачествени образувания. Обикновено това се среща при възрастни хора над 50-годишна възраст. Интересното при туморите е, че те са като бавен, но постоянен механизъм, който постепенно запушва отвора на органа.

Симптоми на апендицита

При възпалението на апендикса симптомите се появяват изведнъж и постепенно могат да се изменят с напредване на времето.

  • Коремна болка, която започва в зоната около пъпа, а след това се измества в дясната долна част на корема. Обикновено болката става по-силна, остра и постоянна;
  • Гадене и повръщане;
  • Загуба на апетит;
  • Запек или диария;
  • Подуване на корема;
  • Слабо повишена температура (37.5 – 38.5°C);
  • Болка при натиск или движение.

Диагностика

Наличието на апендицит се установява при преглед от специалист. Обикновено лекарят опипва коремната област и проверява за характерни признаци:

  • Точка на МакБъпни – болезненост в 1/3 от разстоянието между пъпа и дясната дазова кост;
  • Блумберг – болка при бързо отпускане на натиска;
  • Ровзинг – болка в дясно при натиск в ляво.

Диагностиката на апендицита включва също и направата на изследвания на кръв и урина. Обикновено, ако е налице възпаление на апендикса, левкоцитите са повишени значително, а CRP е увеличен.

Изследванията на урина пък се правят, за да се изключи инфекция на пикочните пътища, които могат да се объркат с възпаление на апендикса, както и за да се изключи възможността за извънматочна бременност.

Част от диагностиката включва и използването на ултразвук, с помощта на който да се провери състоянието на пациента, особено ако става дума за дете или бременна жена.

Може също да се използва и скенер, който най-точно може да покаже какво е състоянието на апендикса и дали има възпаление.

Лечение на апендицита

Обикновено лечението на апендицита зависи пряко от това дали възпалението на органа е усложнено или неусложнено. Най-често се прилага хирургично лечение – т.е. апендиксът се премахва оперативно.

При неусложнен апендицит се прилага лапароскопска апендектомия – операция, която се извършва с малки разрези и оставя по-малък белег, има значително по-малък риск от поява на инфекции и възстановяването е значително по-бързо.

При по-усложнени случаи се използва т.нар. отворена апендектомия. При нея се прави значително по-голям разрез и възстановяването може да отнеме малко повече време.

При случаи, в които възпалението на апендикса е по-леко, може да се използва и медикаментозно лечение. Най-често това се прилага при хора, които няма перфорация или събиране на гной, както и при хора, за които е рисковано да бъдат оперирани.

Ако обаче няма подобрение в лечението, се налага да се извърши операция. Също така е важно да отбележим, че при медикаментите могат временно да успокоят възпалението, но то да се появи отново в следващите месеци.

При усложнен апендицит и по-точно при наличие на перфорация с перитонит може да се наложи както операция за отстраняване на апендикса, така и почистване на коремната кухина (гной, инфекция), терапия с антибиотици в големи дози. Възможно е също и временно поставяне на дренаж, като това зависи от състоянието на пациента.

Възстановяване след операция

Макар отстраняването на апендикса да е сравнително проста за извършване операция, тялото има нужда от време и грижа, за да се възстанови. За целта е нужно да се следва специфичен режим на хранене. В първите 6-24 часа се приемат предимно течности като вода, чай, бистри бульони. Впоследствие пациентът може да се захрани с предимно леки храни, които не съдържат фибри, мазнини или пък компоненти, които биха предизвикали газове.

До 5-7 ден постепенно може да се възстанови нормалния хранителен режим, ако, разбира се, апендицитът не е бил усложнен – в такъв случай постепенното адаптиране към нормалното хранене става по-бавно.

Що се отнася до физическата активност, пациентът трябва да започне леки упражнения като постепенно ставане от леглото в първите 12-24 часа след операцията. В следващите дни е добре да се правят леки и кратки разходки вкъщи, а едва след седмица-две пациентът може да се върне към нормалната си активност.

Когато обаче става дума за спорт и тежко физическо натоварване, трябва да се изчака между 4-6 седмици.

Естествено, важно е да се полагат грижи и за хирургичната рана. Превръзките се сменят редовно, а раната трябва да бъде суха и чиста. Ако след направено лечение е налице повишена температура (над 38°C), остри коремни болки, подуване, запек, повръщане, наличие зачервяване, гной или болка в раната, то тогава незабавно трябва да се направи консултация със специалист.